Авансовият данък е най-често пропусканото задължение за нови фрийлансъри. Три пъти годишно декларираш и плащаш 10% върху дохода си (след приспадане на разходи и осигуровки). Формулата е проста, сроковете са фиксирани, а целият процес отнема под 15 минути.
Какво ще научиш
- Какво е авансов данък и защо се плаща на части
- Кой е задължен да внася авансов данък
- Как да изчислиш дължимата сума
- Точните срокове за деклариране и плащане
- Как се подава декларация по чл. 55
Важно
Тази статия е само с информационна цел и не замества професионална консултация. Ако имаш въпроси, пиши ни на support@effortless.tax или се консултирай със счетоводител по твой избор.
Какво е авансов данък
Авансовият данък е точно това, което подсказва името: данък, който плащаш предварително. Вместо да чакаш края на годината и да внесеш всичко наведнъж, плащаш на тримесечни вноски през текущата година.
Защо държавата иска парите по-рано? Бюджетът се нуждае от постоянен приток на средства. Ако всички данъкоплатци изчакат април следващата година, хазната ще остане без пари през по-голямата част от времето. Затова Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) въвежда авансовото облагане. Така държавата получава приходи равномерно през цялата година.
Авансов данък срещу годишен данък
Данъкът върху доходите ти се плаща на два етапа - авансово през годината и окончателно с годишната декларация:
Авансов данък представлява вноските, които правиш на тримесечие през текущата година. Изчисляваш ги върху реално получените доходи за съответното тримесечие.
Годишен данък е окончателната сума, която се изчислява в годишната данъчна декларация. Тя отчита всичките ти доходи и данъчни облекчения за цялата година.
Добрата новина е, че авансовите вноски не са допълнителен данък - те се приспадат от годишния ти данък. Ако през годината си внесъл повече авансов данък, отколкото се дължи по окончателното изчисление, получаваш разликата обратно. Ако си внесъл по-малко, доплащаш остатъка.
Данъчната ставка в България е 10% - плосък данък, който не зависи от размера на дохода ти. Това прави изчисленията относително лесни, независимо дали смяташ авансови вноски или годишен данък.
Кой дължи авансов данък
Дължиш ли авансов данък? Зависи от вида на дохода и статута ти. Нека разгледаме различните случаи.
За кои доходи се дължи авансов данък
Авансов данък се дължи върху доходи от:
- Свободна професия - програмисти, дизайнери, консултанти, преводачи и други фрийлансъри
- Граждански договори - хонорари за конкретни задачи извън трудово правоотношение
- Наем на имущество - отдаване на апартамент, офис или друг имот
Но кой внася данъка в НАП? Зависи дали си регистриран като самоосигуряващо се лице.
Кой внася данъка
Трудов договор - работодателят се грижи за всичко, независимо дали си самоосигуряващо се лице или не. Той удържа данъка от заплатата ти всеки месец и го внася в НАП. Ти не правиш нищо допълнително - данъкът се изчислява и плаща от работодателя.
Самоосигуряващо се лице - за доходи от фрийланс дейност ти носиш отговорността. Трябва да уведомиш клиента при начало на работа, че си самоосигуряващ се. След това той няма задължение да удържа данък от плащанията към теб. Получаваш пълната сума по фактурата и от този момент ти се грижиш за декларирането и плащането на авансовия данък на всяко тримесечие.
Граждански договор без регистрация като самоосигуряващо се лице - тук нещата зависят от това кой е платецът. Ако работиш с фирма или самоосигуряващо се лице, те удържат данъка от сумата и го внасят вместо теб (чл. 44 от ЗДДФЛ). Получаваш нетната сума след приспадане на данъка. Ако обаче платецът е физическо лице (например правиш сайт за познат), ти сам внасяш данъка.
Ако редовно получаваш доходи извън трудово правоотношение, трябва да се регистрираш като лице, упражняващо свободна професия. Това е стандартната практика за фрийлансъри - издаваш фактура за пълната сума, получаваш я, и на тримесечие изчисляваш и плащаш авансовия данък.
Като самоосигуряващо се лице ти винаги внасяш авансовия данък сам, независимо дали клиентът ти е фирма или физическо лице.
Как да уведомиш клиентите си
За да не удържа клиентът ти данък, трябва да му предоставиш писмена декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Няма официален образец - декларацията е в свободен текст.
Какво трябва да съдържа:
- Трите ти имена
- ЕГН/ЛНЧ
- Постоянен адрес
- ЕИК по БУЛСТАТ
- Изявление, че си самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО
След като предоставиш декларацията, клиентът ти няма задължение да удържа данък и осигуровки. Той изплаща пълната (брутна) сума по фактурата ти и не издава Сметка за изплатени суми.
На практика повечето фрийлансъри предоставят тази декларация еднократно при започване на работа с нов клиент.
Как се изчислява авансовият данък
Авансовият данък се изчислява върху данъчната основа - това, което остава от дохода ти след приспадане на нормативно признатите разходи (НПР) и осигуровките.
Формулата
Авансов данък = (Брутен доход - НПР - Осигуровки) × 10%
Нека разгледаме всеки компонент:
Брутен доход - това е общата сума на всички получени плащания за тримесечието. Включва фактурираните суми от клиенти, независимо дали са български или чуждестранни.
Нормативно признати разходи (НПР) - държавата признава, че имаш разходи за дейността си, без да изисква документи за тях. За повечето свободни професии НПР са 25% от брутния доход. Адвокатите, авторите и артистите ползват 40%.
Осигуровки - социалните и здравните осигуровки, които си внесъл за съответното тримесечие. Те се приспадат от данъчната основа.
Практически пример 1: Уеб разработчик с 25% НПР
Да вземем реален сценарий. Работиш като уеб разработчик на свободна практика и печелиш средно 1 500 € месечно. Осигуряваш се върху минималния осигурителен доход.
Месечни осигуровки върху 550,66 € (за лица, родени след 31 декември 1959 г.):
- ДОО (Държавно обществено осигуряване): 550,66 × 14,8% = 81,50 €
- ДЗПО (Допълнително задължително пенсионно осигуряване): 550,66 × 5% = 27,53 €
- ЗО (Здравно осигуряване): 550,66 × 8% = 44,05 €
- Общо месечно: 153,08 €
- Общо за тримесечие: 459,24 €
Изчисление за първо тримесечие:
| Компонент | Изчисление | Сума |
|---|---|---|
| Брутен доход | 3 × 1 500 € | 4 500 € |
| НПР 25% | 4 500 × 25% | 1 125 € |
| Доход след НПР | 4 500 - 1 125 | 3 375 € |
| Осигуровки | 3 × 153,08 | 459,24 € |
| Данъчна основа | 3 375 - 459,24 | 2 915,76 € |
| Авансов данък 10% | 2 915,76 × 10% | 291,58 € |
При доход от 4 500 € за тримесечието, дължиш авансов данък от 291,58 €.
Практически пример 2: Адвокат с 40% НПР
Ако упражняваш адвокатска професия или друга дейност с право на 40% нормативно признати разходи, изчислението изглежда по-различно.
Изчисление при същия доход от 4 500 €:
| Компонент | Изчисление | Сума |
|---|---|---|
| Брутен доход | 3 × 1 500 € | 4 500 € |
| НПР 40% | 4 500 × 40% | 1 800 € |
| Доход след НПР | 4 500 - 1 800 | 2 700 € |
| Осигуровки | 3 × 153,08 | 459,24 € |
| Данъчна основа | 2 700 - 459,24 | 2 240,76 € |
| Авансов данък 10% | 2 240,76 × 10% | 224,08 € |
Разликата е 67,50 € по-малко данък на тримесечие само заради по-високия процент НПР.
Важни уточнения
Данъчната основа не може да бъде отрицателна. Ако осигуровките ти надвишават дохода след приспадане на НПР, просто не дължиш авансов данък за това тримесечие.
Осигуровките, които приспадаш, са тези за периода на тримесечието, а не тези, които плащаш през него. Например за първо тримесечие приспадаш осигуровките за януари, февруари и март - независимо кога точно си ги внесъл.
Как се подава декларация по чл. 55
Декларацията, която трябва да подадеш, се казва Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. Не се плаши от дългото име - самото попълване е доста праволинейно.
Начини за подаване
Като самоосигуряващо се лице подаваш декларацията само по електронен път през портала на НАП. Можеш да използваш ПИК (безплатен, получаваш го от офис на НАП) или КЕП.
Ако имаш готови изчисленията, процесът е праволинеен. Effortless Tax изчислява автоматично дължимия авансов данък на база въведените доходи, а за теб остава само да подадеш декларацията.
Чести грешки, които да избегнеш
Подаване на декларация за четвърто тримесечие - това е най-честата грешка! За четвъртото тримесечие не се подава отделна декларация по чл. 55. Данъкът за последните три месеца се декларира и плаща с годишната данъчна декларация.
Грешен период - внимавай да избереш правилното тримесечие при попълване. Объркването между второ и трето тримесечие например може да доведе до излишни корекции.
Забравяне да платиш след подаване - декларирането и плащането са две отделни стъпки. Самото подаване на декларацията не означава, че данъкът е платен. Трябва да направиш и превода.
Как да платиш
След като подадеш декларацията, имаш няколко варианта за плащане:
- Директно през портала на НАП - най-лесният начин, плащаш веднага след подаване на декларацията
- Банков превод - към сметката на съответната териториална дирекция на НАП
Срокове за деклариране и плащане
Авансовият данък се декларира и плаща на тримесечна база, но само за първите три тримесечия на годината. Четвъртото тримесечие е изключение и има специален режим.
Календар на сроковете
| Тримесечие | Период | Краен срок за деклариране и плащане |
|---|---|---|
| Първо | яну - мар | 30 април |
| Второ | апр - юни | 31 юли |
| Трето | юли - сеп | 31 октомври |
| Четвърто | окт - дек | Не се подава декларация |
Запомни трите срока: 30 април, 31 юли и 31 октомври. Това са крайните дати за деклариране и плащане на авансовия данък.
Защо за четвъртото тримесечие не се подава декларация?
Данъкът за последното тримесечие се изравнява с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Ето какво се случва на практика:
- До 30 април на следващата година подаваш годишната си данъчна декларация
- В нея изчисляваш общия дължим данък за цялата година
- Приспадаш вече платените авансови вноски за първите три тримесечия
- Доплащаш разликата или получаваш надвнесено обратно
По този начин данъкът за октомври, ноември и декември автоматично се включва в годишното изравняване. Няма нужда от отделна декларация.
Заключение
Авансовият данък не е сложна материя, когато веднъж разбереш логиката зад него. Накратко - това е начинът държавата да събира данък върху доходите ти през годината, вместо да чака всичко накуп в края. Три дати са ключови: 30 април, 31 юли и 31 октомври - това са крайните срокове за деклариране и плащане на авансовия данък за първо, второ и трето тримесечие.
Следващи стъпки:
- Изчисли очаквания си доход за текущото тримесечие
- Приспадни нормативно признатите разходи (25% или 40%) и осигуровките
- Изчисли 10% върху данъчната основа - това е авансовият ти данък
- Подай декларация по чл. 55 през портала на НАП
- Плати дължимата сума до крайния срок за тримесечието
Често задавани въпроси
При забавено плащане се начислява лихва върху дължимата сума за всеки ден закъснение. Ако не подадеш декларацията в срок, може да получиш глоба до 255 €. Не е идеално, но не е и краят на света - плати възможно най-скоро и продължи напред. НАП предпочита да получи парите със закъснение, отколкото да не ги получи изобщо.
Не, не е нужно. Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ служи за деклариране на дължим данък, а не на самия доход. Ако нямаш доход през тримесечието, нямаш и дължим данък, следователно няма какво да декларираш. Просто пропускаш това тримесечие и подаваш декларация, когато отново имаш облагаем доход.
Имаш няколко варианта за плащане: директно през портала на НАП (най-лесният начин - плащаш веднага след подаване на декларацията) или с банков превод към сметката на съответната териториална дирекция на НАП.
Да, можеш да платиш повече. Надвнесената сума ще бъде приспадната от годишния ти данък при подаване на годишната данъчна декларация. Ако след приспадането остане излишък, можеш да поискаш възстановяване или да го използваш за бъдещи данъчни задължения.
Да, задължението за авансов данък не зависи от това дали клиентите ти са български или чуждестранни. Ако си данъчно пребиваващ в България и получаваш доходи от свободна професия, дължиш авансов данък върху целия си доход - независимо откъде идва. Подаваш декларация по чл. 55 за първите три тримесечия и плащаш данъка в същите срокове.
Ако не си регистриран като самоосигуряващо се лице и работиш на граждански договор, правилата са различни. Когато платецът е фирма или самоосигуряващо се лице, той удържа данъка от сумата и го внася в НАП вместо теб. Само когато платецът е физическо лице (например правиш сайт за познат), ти сам внасяш данъка.
